В Испания учениците нямат бележници. До 6 клас повече играят, отколкото учат.
Великотърновката Десислава Димитрова споделя своите впечатления от образователната система в Испания
Десислава Димитрова е едно от талантливите деца на Велико Търново, макар от години да живее в Малага, Испания. Още от дете тя танцува и пее, беше една от малките звезди в музикалната школа "Румина".
В Испания Деси продължава да се занимава с музика в професионално музикално училище, в което първо започнала да учи пиано, а после и класическо пеене. Обучението в него е разделено на две степени по 4 години. Като завърши първата, трябва да се яви на изпит и едва след това може да продължи нагоре. Сега е в 10 клас по българските стандарти. Преди да влезе, две години е вземала частни уроци, за да влезе в тяхната система на обучение.
Интересно е, че Деси ходи и на задължително училище, което е до 10-клас. В него децата учат по една и съща програма, за да вземат средно образование. Всички останали училища са специализирани в нещо - спорт, музика , езици. В тях се ходи в късния следобед, след като е минало обучението в задължителното училище. В специализираното училище с всяка следваща година се увеличават часовете и предметите на обучение.
Деси участва в много концерти, свързани с обучението й. Свирила е и в град Нерха, където е сниман филмът "Синьо лято". Извън училището също има много изяви. Пяла е в седмицата на различните култури, в която е представила България. Участвала е и в Бялата нощ на Малага, нещо като нашата нощ на музеите, по време на която е свирала на бял роял пред катедралата на града.
Деси разказва, че в Испания няма школи по поп пеене за деца, както е в България. Испанците смятат, че малчуганите не бива да се експлоатират да пеят. Те имат особено отношение към славата, няма го това желание за изява, както е в България, обяснява младата българка. В телевизионните формати също има възрастови ограничения. Любопитно е, че в специализираните училища не се учи нито поп, нито джаз пеене. Има само класическо пеене, затова Деси е избрала да учи точно това.
В Испания не е проблем да се влезе в тези специализирани училища, но ситото е голямо и накрая остават най-качествените. "Като цяло испанското общество не е като нашето, в което всички искат да са висшисти. Там всеки си намира мястото, дали ще е в някаква професия, или в изкуство, а тук има непрекъснат стремеж всички да са много умни и с много дипломи. В Испания винаги мислят как ще се реализират после, а не колко дипломи ще имат", споделя търновката. След 10 клас Деси трябва да избере, както и останалите млади хора на нейната възраст, по какъв път ще поеме - дали ще излезе на пазара на труда, или ще продължи обучението си в някоя професионална сфера, или ще избере колеж, който ще я подготви за университета.
Самата образователна система в задължителното училище не е толкова натоварена, колкото в България. От първи до шести клас децата повече играят. Информацията получават по много олекотен начин на преподаване, предметите са само четири или пет. "Испанското общество е на мнение, че малчуганите трябва да играят, да рисуват, да бъдат деца до последно, така се държат с тях. Невротизмът, който го има тук, там го няма. Децата от първи клас са на задължително училище от 9.00 до 14.00 часа, а по-големите от 8.30 до 15.00 часа", споделя още Деси.
В специализираното училище по музика тя отива след това, понякога времето й стига само за един сандвич.
В училището има по три срока в годината по три месеца, независимо дали е то задължително, или специализирано. Всеки срок завършва с контролни по съответния предмет. Ученикът трябва да изкара най-малко 5, там оценките са от 0 до 10.
В Испания учебният час е 60 минути, няма междучасия, а само време, в което учителите да се сменят. Имат само едно регламентирано междучасие, което е 30 минути. "Така се избягва хаосът, който го има в българското училище по време на междучасията. Другото интересно е, че училището винаги стои затворено, нито ние можем да излизаме без позволение, нито пък да влиза, който иска. Достъпът до учителите от страна на родителите също е ограничен. Те могат да помолят за среща чрез детето си. Преподавателят определя кога да се случи тя, може да е и след седмица", не спира да разказва нашенката.
Другото любопитно е, че децата в Испания нямат бележници. От тях зависи дали ще кажат на родителите си, или не каква оценка имат. Често срещано явление на Иберийския полуостров е учениците да повтарят класовете. Не е проблем да продължиш в следващия клас, ако не си си взел изпитите по два от предметите. "Като цяло испанците не са много отворени към езиците, те са затворен народ. Доволни са от това, което имат, но то никак не е малко", допълва Деси.
Великотърновката, която живее в Испания, искала след задължителното си образование да специализира арт изкуства, защото много рисува в последно време, но решила, че няма да има добра реализация. Затова се е насочила към компютърен дизайн.
Деси все още не е напълно наясно с какво ще се занимава след десет години, знае само, че е мечтател реалист.
Весела КЪНЧЕВА, сн. личен архив
/dnesbg.com/