В България и в Румъния е по-зле от Гърция.

30.08.2013 16:35

Гърция може да е в криза, но изглежда като разцъфнала градина на фона на съсипаните от комунизма България и Румъния. Това пише в блога "Оста на доброто" известният публицист Гюнтер Едерер след обиколка на трите страни, предаде "Дойче веле". Само едно такова пътуване дава ясна представа къде точно се намира страната, която вече от три години държи Европа в напрежение. Страната, заради която в Германия основаха цяла нова партия. Страната, за която се произведоха толкова много фалшиви новини, че дори добре информирани хора на няколко пъти ме питаха дали като германец не ме е страх да пътувам из Гърция, и то с автомобил с германска регистрация, разказва авторът.


И така: новият граничен пункт между България и Гърция. От българска страна изминаваме последните 40 км по сравнително добри шосета през села и малки градчета, над които се издигат минарета. Това са почти изолираните селища на българските турци, надживели всички промени на границата и във властта.


Няма как да не забележиш, че в района е властвал социализмът. Сиви жилищни блокове, изоставена фабрика, на която мястото никога не е било тук, почти никакви магазини или ресторантчета, много малко автомобили. Последният град в България е Златоград, където всички тези характеристики присъстват в изобилие.


Колкото по-навътре навлизаме, толкова по-очебийни стават разликите с Румъния и България. Криза ли? Гърция е грейнала като разцъфнала градина в сравнение с двете съсипани държави от бившия Източен блок. Там цели региони са затрупани с индустриални отпадъци. По селата е пълно с опразнени къщи, в градовете има цели изоставени квартали, а общата картина излъчва безнадеждност.


След политическите промени Румъния е изгубила между 2,4 милиона от населението си, България - около 2. Румънският град Сигишоара е в списъка с културното наследство на Юнеско. Наистина - крепостта е изключително красива, но от всеки разговор с местните хора лъха тежко отчаяние. Когато на 1 януари 2014 отпаднат и последните ограничения на европейския трудов пазар, ще се надигне нова емиграционна вълна, казват те. И само Бог знае дали в и без това осиротялата местна болница ще остане дори един лекар.


Но какво ли би могло да задържи хората? 200 евро месечно за физически труд, 500 - ако имаш диплома. А литър бензин струва точно толкова, колкото в Германия. Един от събеседниците ни не се сдържа: при Чаушеску всичко било по-добре! На фона на всекидневната мизерия и най-бруталните диктатори могат да се явят в добра светлина.


В България съотношението между приходи и разходи е още по-лошо. В София вече от месеци млади и добре образовани българи протестират срещу корумпираното правителство. Но в германските новини за тези протести почти не се чува. Вместо това се обсъжда как да бъдат привлечени повече добре квалифицирани чуждестранни специалисти в Германия.


Не е ли просто скандална тази икономическа и финансова политика, която ни кара да се гордеем с факта, че лишаваме тези държави от бъдеще, вместо да подкрепим онези сили, които се опитват да изградят наново своите страни, пита се Едерер.


Прекосяваме Димитровград, издигнат по времето на социализма, който днес прилича на сметище. С името си този град отдава почит на един от най-страшните комунистически убийци - Георги Димитров. Не са преосмислени нито личностите, нито икономиката от онова време, а това дава шанс на всевъзможни проповедници от различните марксистки разцветки да приписват вината за днешната мизерия на... пазарната икономика. По тази точка Европа търпи пълен провал.


Доходите на глава от населението в България и в Румъния са три пъти по ниски, отколкото в Гърция. Приехме тези държави в ЕС, но в момента ги използваме само като извор на работна сила, нещо като склад на човешки ресурс за нашата икономика, защото скрито субсидираме германския износ чрез твърде ниския обменен курс на еврото. Това ли са резултатите от европейското обединение, което прехвърля все повече отговорности на една недемократична централа в Брюксел, задава още един риторичен въпрос публицистът.

/инфообзор/