Доброто владеене на майчиния език е в основата за успешното овладяване на чужди езици

Защо е важно изучаването на майчиния език в чужбина?

Доброто владеене на майчиния език е предпоставка за правилното и задълбочено усвояване на чуждия език, затова е нужно координиране между обучението по майчин, немски или друг език.  То гарантира успеха за овладяването им. Обучението по майчин език дава и основни знания за литературата, познания за страната и културата на родната земя и укрепва чуството за идентичност у детето и допринася за по-лесната му  адаптация към условията на живот в новата среда. Разбира се, голямо значение има и фактът кога детето е дошло в чужбина, каква е предварителната му подготовка, семейната среда.  Практиката ни показва, че децата, справящи се отлично по български език, нямат проблеми с усвояването на другите чужди езици, изучавани в училище. При смесените бракове също е много важно да се запази и развива българският език, и в повечето случаи чужденците оценяват това като предимство за своето дете. А така се запазва и балансът в семейните отношения. Ако едната половинка се откаже от своя език, тя се превръща в неравностойна личност по отношение на другата и това се усеща от децата.

Езикът е и един от белезите, определящи нашата идентичност като личност.

Именно. Не може и не бива детето да бъде откъсвано от българското, заложено в същността му. А тази връзка се осъществява преди всичко на ниво майчин език и е изключително важна за интелектуалното развитие на детето.

За развитето на младата личност е много важна връзката с корените, защото тя  се нуждае от определеност на своята идентичност и национална принадлежност.  Детето расте, развива се и един ден започва само да се пита „Кой съм аз? От къде идвам? Кои са моите деди?” Понякога децата откриват България чак когато пораснат и тогава пропускът е най-осезаем – липсва общуването с най-близките хора – баба и дядо, роднини, приятели.

Как изучаването на български език допълва образованието на децата, посещаващи австрийските училища?

С удостоверението от Българското училище за посещавани занимания по български език и литература, история и география на България и свидетелството от  училището в съответната държава, при евентуално завръщане в България децата могат да продължат образованието си без да държат приравнителни изпити и най-важното без големи сътресения.

Длъжник ли е държавата ни на българчетата в чужбина?

От 2009 година българските училища в чужбина се подпомагат финансово от държавата чрез програмата „Роден език и култура зад граница”, а от 2012 година и чрез 334-то постановление на Министерския съвет. По този начин обучението зад граница по роден език, география и история на България постепенно става част от българската образователна система.

Да, в  последните години бе направена важна крачка от страна на българската държава, но все още предстои много работа. От години Асоциацията на българските училища в чужбина, член на която е и нашето училище, се бори за приемането на специални програми и адаптирани учебници за нашите ученици, които да държат сметка за конкретната среда, в която се изучава езика, да бъдат по-съвременни, с по-голяма практическа насоченост.

Извадки от интервю на Елица Ценова с д-р Ирина Ботева-Владикова пред bulgaren.org.

Д-р Ирина Ботева- Владикова е завършила специалност „Българска филология” в Софийския университет „Св.Климент Охридски”. След защита на докторската си дисертация работи като научен сътрудник в БАН. От 1992 г. е преподавател в българо-австрийското училище във Виена, а от 2003 г. е и негов директор. Д-р Ирина Ботева-Владикова е зам.председател на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ).